Окото на дявола

151

Измит и отпочинал, с превързани рани и свежа глава, сядаш на масата пред скромната храна. Вдясно от теб седи и ти помага стопанинът на къщата, а от лявата ти страна е седнала жена му.

— Заповядай, подкрепи се — казва след кратка молитва стопанинът.

На масата има ръжена пита, картофена супа и печено месо. За прегладнял скитник като теб това е разкошна трапеза. Обедът минава в мълчание.

— Виждам, че си чужденец — подхваща разговор стопанинът, след като вижда, че си се нахранил. — Накъде отиваш?

— Тръгнал съм да диря лек за крал Здрач. Дано да прогледне, че да вижда по-ясно нещата и по-добре да управлява държавата. Знаете ли къде мога да намеря лек или пък лечител?

— Тежка ти е работата — въздъхва стопанинът. — Лек има, ала много трудно се прилага.

Жената на стопанина му дава знак и те поглежда изпитателно:

— Тук наблизо има един изоставен кладенец. Хората разправят какви ли не чудесии за него. Уж че там имало призраци, някакви горски хора и разбойници, не разбрах точно. Казват, че който се спусне на дъното, ще научи една ужасна тайна.

Ако искаш да действаш бързо, намери кладенеца и продължи на 35.

Ако мислиш, че трябва да бъдеш по-предпазлив, прехвърли се на 277.