Окото на дявола

248

Бързаш към речния бряг, който се вижда през върбите. Сега нямаш желание да влезеш дълбоко в гората, тя ти изглежда особено опасна, пък и много ти се ще да си починеш малко. А в Старата гора зад гърба ти опасностите идват една след друга, сякаш растат в изобилие по вековните дървета.

Когато наближаваш върбите, чуваш необикновен шум. Струва ти се, че голяма група хора или човекоподобни същества се крият в крайбрежния гъсталак и само дебнат удобния случай да се хвърлят върху теб. Но ти изпреварваш събитията.

Скачаш в реката и потъваш в дълбоката вода. При падането забелязваш озлобено и жестоко човешко лице. Още докато летиш във въздуха си казваш, че ако тук някъде дебне скрит неприятел, най-добре ще е да преплуваш реката под вода.

Така и правиш. Когато стигаш до отсрещния бряг, бързо излизаш от водата и се скриваш зад ниски храсти.

Мини на 125.