Окото на дявола

253

Зазорява се. В стаята влизат слуги и стражи. Всички гледат с огромна радост лика на монарха, от който струи най-чистия здрач.

Скрит зад шкафа, ти поглеждаш към височайшето ложе. Крал Здрач се събужда. На лицето му се изписва объркване.

— Какво е това? — крещи той. — Някой е пъхнал нещо тук.

Слугите и стражите са слисани. Такова нещо никой не е очаквал.

— Кой направи това? — продължава да крещи крал Здрач.

Излизаш от прикритието си.

— Аз, Ваше Величество.

Крал Здрач сякаш получава задух. Викът му пронизва стихналите палати.

— Това е Окото на дявола — пищи той.

Крал Здрач бръква с пръсти, изважда окото си и с погнуса го хвърля на земята.

В ума ти проблясва: „Пази се от Окото на дявола“.

Отстъпваш назад. Окото избухва в ярък пламък. Пръски от него летят край теб и прогарят дрехата ти.

Мини на 310.