Окото на дявола

77

Мускулите ти са вдървени, сърцето ти все още бие учестено от срещата с пръчогрлавия, но време за губене няма. Продължаваш напред по пътеката и си мислиш, че този път очите май те измамиха. Кожата на пръчоглавия не е бронзова, а синкава. Изглежда полумракът, който владее царството и гората, те е заблудил.

Лека-полека се успокояваш, мускулите ти се отпускат и възвръщат своята еластичност. На сърцето ти е леко, защото показа бързи рефлекси при срещата с един силен противник. Не е зле като начало!

Оставяш пътеката. Подир час усещаш дъх на гнило. Ускоряваш още повече крачка. Земята под теб става все по-мека, дърветата оредяват, чува се квакането на жаби.

Пред теб се открива голямо блато.

След толкова път не ти се връща назад. Единственото ти желание е да минеш блатото.

Попадаш на 146.