Окото на дявола

19

Шибидаците ти завързват очите с черна кърпа и те носят в неизвестна посока някак странно тихо. Това сякаш не са зелените човечета, а някакви други същества, или съвсем беззъби, или много по-смели.

Най-сетне шибидаците оставят носилката на земята. Един от тях ти отвързва очите. Намираш се на поляна под голямо дърво. Виждаш един от големците на шибидаците. При него отива ситно келяво шибидаче и му шепне нещо на ухото. Големецът кима утвърдително, после вдига глава и от беззъбата му зелена уста се разнася фъфлене.

— Пр-р-р-иемам твоя съвет.

— Ще ме съдите ли, господин първи министър? — питаш ти големеца, а в същото време си мислиш само как да избягаш от плен.

— Да — казва шибидашкият велможа.

В този миг от клоните на дървото се спуска един дълъг шиш и те пробожда от рамото до чатала. Така завършва животът ти.

— Знаете ли какъв беше съветът? — пита шибидашкия големец. — Пър-р-р-р-во да го нанижем на шиша, после да го печем. От шиша никой не може да избяга.

Шибидаците посрещат думите му с радостно тракане на зъби.