Окото на дявола

229

Хай-ваните вече те настигат. Сега не хвърлят по теб копия и стрели, искат те жив, цял-целеничък.

— Хай-вани, хо! — вика дружно цялата орда.

Завиваш наляво, но друга група хай-вани ти пресича пътя. Този път дебелите човечета те преследват като истински ловци. Когато преследвачите почти те настигат на брега на реката, от водата излиза водната фея.

— Насам, бързо — вика тя.

Феята те хваща за ръка и двамата скачате във водата. Скривате се в подмола на един дълбок вир. Сега забелязваш с учудване, че дишаш нормално под водата.

Разочарованите хай-вани дълго се лутат край реката, но най-подир предпазливостта им надделява над лакомията и чувството за мъст. Дебелаците напускат враждебната гора.

Поглеждаш към водната фея. Тя е изчезнала. Подаваш глава над водата и излизаш на брега. Наоколо е тихо, не се вижда ни звяр, ни човек, ни птица, но нещо ти подсказва, че си избързал с излизането на брега. Не те ли дебнат какаваните? Да, струва ти се, че е така.

Какво ти трябва сега?

Мълниеносни действия — попадаш на 150.

Да преодолееш колебанията си — отиваш на 54.