Окото на дявола

255

Още след първите няколко крачки разбираш, че си избрал грешна посока. Белите камъни, наредени в дълга верига, се търкулват заплашително към теб. Земята трепери, но не толкова силно, колкото краката ти.

Удряш го на бяг с чувството, че си охлюв или в най-добрия случай костенурка, а ти се ще да си орел, за да се издигнеш високо в небето, или пък къртица, че да се заровиш в земята. От това зависи живота ти, защото камъните вече те настигат.

През главата ти минава като мълния мисълта, че можеше да се изкачиш на хълма и спокойно да изчакаш камъните да се търколят в гората. Това наистина е тъжно, понякога едно грешно решение не може да се поправи с нищо.

Белите камъни те премазват. От теб остава едно мокро петно, което скоро ще изсъхне под бледите лъчи на слънцето.