Окото на дявола

120

Разбойниците си тръгват и оставят пожарът да довърши работата си.

Огънят е още на върха на дънера, но скоро ще изгориш, ако не направиш нещо. Опитваш се да извадиш ножа от ръкава си. За няколко секунди това е невъзможно, въжето притиска китката ти към дънера. А огънят вече запалва дрехите ти.

Внезапно от небето плисва дъжд — летен, проливен, като из ведро. Дървото угасва, само овъглената му част остава да дими.

Разхлабваш китката си и изваждаш ножа. Макар и обгорен, ти си вече свободен.

Дъждът спира.

Излизаш на тясна горска пътека. Скоро тя се раздвоява.

Наляво — мини на 173.

Надясно — попадаш на 240.