Окото на дявола

144

Събуждаш се с болки по цялото тяло. Главата ти бавно се прояснява и лека полека си спомняш всичко: птиците, техните светещи човки, перата. После те обвива мрак.

Ала от този мрак остана спомен, ти вече няма да забравиш кладенеца, който видя. Над главата ти кръжи Гарвана и грачи:

— Вър-р-ви след мен, глупако!

Надигаш глава от земята.

— Ще вървя — казваш на Гарвана, — само не дрънкай глупости.

— Кой др-р-ънка, кой др-р-ънка?

Ставаш от земята и тръгваш като пребит подир Гарвана. А той се обажда сегиз-тогиз:

— Га! Га!

— Престани! — кресваш му ти.

— Нали се р-разбрахме само за глупости.

Все пак Гарвана престава да грачи. Пътят ти в здрача е една голяма мъка. Най-сетне стигаш до брега на реката.

Ако искаш да видиш нещо приятно за окото, мини на 295.

Ако предпочиташ да срещнеш войнствени същества, отиваш на 149.