Окото на дявола

217

Огнената каша вече шуми и бъка на няколко крачки зад гърба ти. Жаркият й дъх парализира волята ти. Имаш чувството, че последната капка вода напуска тялото ти и то се превръща в една жива запалена факла.

Във въздуха се появява вещицата Зелда, яхнала любимия си ботуш. Тя ти протяга гадните си ръце, а ти се опъваш и не искаш да протегнеш към нея своите. Може би този път тя щеше да те спаси?

Лавата вече стига ботушите ти.

Зелда не чака, хваща те за ръцете и едва сега с учудване забелязваш, че ти помага не вещицата, а феята на полето. Това е вечният номер на здрача — не знаеш кой е приятел, кой враг. Нейните нежни ръце те издигат над кипящата лава в прохладното небе.

Двамата с феята прелитате над изпепелената земя, сетне над гората и се спускате сред дърветата. После феята изчезва, без да каже нито дума. Тук някой мята примка на шията ти. Ти си пленник на шибидаците.

Мини на 88.