Окото на дявола

219

Победата ти вече е сигурна, в пръчоглавите почти няма живот и сила, но нещо ти подсказва, че не трябва да ги пускаш, без да си платят за дързостта.

Правиш огромен скок напред. Докато летиш във въздуха, дясната ти ръка замахва с меча и левият рог на втория нападател пада на земята. Той спира и те поглежда с очи, които молят за пощада.

— Ме-е-е-е-е! Ме-е-е-е-е!

Което ще рече:

— Ама, че съм глупак! Не можах ли да си хапна вкусни зелени червеи, богати на витамини и хранителни вещества, ами се хванах с тоя грубиянин, който не разбира от майтап?

Отиваш на 156.