Окото на дявола

280

Отбиваш се в кръчмата. Въпреки ранния час там вече има посетители. Хората седят край грубите маси, пият си виното и говорят високо, за да надвикат шума. Съдържателят — едър изпотен човек с разкопчана риза, снове между масите и разнася тумбести шишета с дълго гърло.

Избираш маса, на която седят двама прилично облечени граждани. Приближаваш се до тях.

— Добър ден — поздравяват ги ти.

— Дал бог добро — отвръщат в един глас хората.

Сядаш срещу тях. Известно време мълчиш. Кръчмарят още не е дошъл да те попита какво искаш.

— Тръгнал съм да диря лекарство за крал Здрач — малко несигурно подхващаш ти.

— Така ли? — пита по-младият от двамата. На главата си носи широкопола шапка с перо.

— Знаете ли къде мога да намеря това лекарство?

По-младият отваря уста да ти отговори, но другият хваща ръката му и я стиска силно.

— Ние сме чужденци — отвръща той.

Като не щат да разговарят, много им здраве, казваш си и се преместваш на друга маса, където седи сбръчкан от годините човек. По дрехите и вида му личи, че е местен жител. Поздравяваш го и той отвръща на поздрава, без да вдига очи от шишето.

— Тръгнал съм да диря лек за крал Здрач — опитваш се да завържеш разговор ти.

— Че той има ли нужда от лек? — кисело мърмори под носа си човекът отсреща. — Здрав е като п-п-п-п-п…

Разбираш какво иска да каже — здрав е като пън, но езикът му не ще да се превърти. Не от виното, а от страх.

— …като лъв — довършва мисълта си човекът, доволен от това, че е избрал най-ласкателното сравнение.

— Нали му няма едното око — мъчиш се да поддържаш разговора ти.

— Какви ли не шашкънии говорят хората — свива рамене човекът, ала след малко нещо го прихваща и той те сграбчва за шията. — Абе ти да не си шпионин, а? Само шпионите клеветят нашия крал.

Едва успяваш да се освободиш от яките ръце на своя събеседник. Тук не успя, ще търсиш сведения другаде.

Ако разчиташ на умението да се сприятеляваш, мини на 37.

А може би ще направиш опит да се промъкнеш незабелязано в двореца? Прехвърли се на 139.