Окото на дявола

300

От другата страна на дървото виждаш голяма хралупа. Каквато и да е причината за шума, най-разумно изглежда да се скриеш вътре, докато не отмине опасността.

Скоро започваш да различаваш отделни звуци. Отначало чуваш тракането на зъби, с което се славят шибидаците, зелените човечета. Сетне долавяш пръхтене и сумтене. Няколко пръчоглави гонят шибидаците. Подаваш глава от хралупата. Гледката пред очите ти те кара да изтръпнеш — пръчоглавите са хванали десетина зелени човечета. Оцелелите шибидаци се изпокриха в гората.

Пръчоглавите сядят близо до теб и поглъщат набързо зелените човечета със звучно мляскане.

— Бе-е-е-е! — казва един от тях и се поглажда по корема.

— Пр-р-р-р! — съгласява се друг.

— Шибидак-дак-дак! — добавя дълбокомислено трети.

Пръчоглавите се уригват от вкусното ядене и се връщат доволни по пътя, по който са дошли.

За всеки случай изчакваш още малко. Когато шумът от копитата на пръчоглавите заглъхва, излизаш предпазливо от хралупата и си мислиш накъде да тръгнеш: на изток, запад, север или юг. После без колебание продължаваш напред.

Мини на 134.