Окото на дявола

22

Шумът се засилва. Сухите съчки пукат така, сякаш някакъв голям и силен звяр върви необезпокоявано през гората. Така може да върви само царят на животните.

На пътеката излиза странно същество, което прилича на мъж, коза и кон. Мускулестото му човешко тяло е покрито с бронзов загар. За облекло му служи само набедрена превръзка от меча кожа. Силните му крака завършват с копита. На главата си има дълги закривени рога, а лицето му е покрито с мека бяла брада.

Това е единак от племето на пръчоглавите, дошли през последната година от Северните покрайнини, където през последните години трудно се намира храна. Той пръхти, сумти, мърмори нещо нечленоразделно и продължава пътя си без да се озърта. Изглежда тук, в Старата гора, никой не може да му излезе насреща.

Неочаквано пръчоглавият отскача встрани. Храстът пред теб ти пречи да го видиш. Колкото и да се взираш, не можеш да забележиш нито рогата, нито копитата му.

Не чуваш нищо. Странното същество сякаш потъна вдън земя! Това впечатление, както повечето неща в Старата гора, е измамно. Зад гърба ти се надига страхотен рев. Обръщаш се мълниеносно. Пред теб се издига заплашително пръчоглавият.

— Ме-е-е-е-е!

Това е бойният му вик.

Изборът не е богат.

Можеш да избягаш. Мини на 163.

Можеш да се биеш. Прехвърли се на 215.