Окото на дявола

287

Две от пипалата обхващат ръцете ти, други две стисват като в менгеме краката ти. Големите облещени очи на чудовището светят със синя отровна светлина. Водата, камъните на дъното, речните водорасли — всичко се оцветява в мъртвешко синьо.

Водният дух надава тръбен звук. Сигурно вече се смята за победител. Някаква неизвестна сила те блъсва в гърдите. Ако не направиш нещо, ще се удавиш тук, в реката, и никой няма да обърне внимание на някакъв си странник.

Събираш всичките си сили и издухваш въздуха от гърдите си. Във водата между теб и Водния дух се появяват големи въздушни мехури. Очите на чудовището се наливат с кръв. Видът му става толкова нещастен, сякаш самото то е жертва на някаква неземна и страшна сила.

Пипалата бавно се отпускат, ръцете и краката ти са вече свободни. Сред сдиплените бръчки на грапавата кожа очите на чудовището започват да се въртят на всички посоки. Чудовището се отдръпва към дълбоките подмоли — неговото леговище, неговата крепост.

Странно и нелепо е, че се отърва толкова леко от смъртоносната прегръдка на Водния дух, но няма време да се чудиш. С най-голяма бързина изскачаш от водата, където се крие това невиждано чудовище.

Мини на 168.