Окото на дявола

188

Този път наистина надминаваш себе си. Въпреки умората се носиш вихрено към останките от древния град, чиито порутени стени и кули се очертават като някакви горделиви призраци в полумрака. Призраци или не, те не са толкова страшни, колкото глутницата, която те гони.

Лека-полека силите те напускат и глутницата бавно те настига. Лаят на кучетата кънти под черепа ти като ехо в пещера, всяка крачка напред ти струва нечовешко усилие.

Трябва да направиш нещо, но какво?

Ше продължиш да бягаш — мини на 169.

Ще се защитаваш — прехвърли се на 250.