Окото на дявола

223

Много страни си обходил, много патила си препатил, но такова чудо никога не си виждал. Пернатите кудкудяци се пръскат помежду си с вода от дървени гаванки, кланят се един на друг и произнасят тържествено на висок глас:

— Кадка ата жеб, куд-кудяк.

Което ще рече „Спасителю, благодарим ти!“

После се черпят с червеи.

Един от двамата любезни домакини, които те поканиха на празника, ти разказва легендата за спасителя.

Някога кудкудяците населявали цялата земя. Покорявали им се всички живи същества — и риби, и птици, и дивите животни в гората, и техният всепризнат цар — лъвът.

Но един ден дошъл непознат кудкудяк и казал:

— Дарявам с вечен живот всеки от вас, който си оскубе перата.

Тогава пред всички излязъл най-умният кудкудяк, мъдрецът на цялото свободомислещо кудкудячество.

— Тези, които по своя воля се лишат от своите пера, ще се подложат на вечни мъки — казал той.

Някои кудкудяци послушали чужденеца, оскубали своите пера и се лишили от човките си. Така те се превърнали в хора. Други се вслушали в думите на мъдрия кудкудяк и запазили непокътнат пернатия си вид. Така те избегнали човешкото нещастие.

След като разказва тая древна легенда, пернатият кудкудяк ти намеква деликатно, че всъщност си добро момче, макар да нямаш пера и човка.

— Защо ме повикахте? — питаш го.

— Искахме да разбереш колко много си загубил, когато си се лишил от всичко най-хубаво, с което са надарени кудкудяците. Ние се борим за душата ти.

Кимваш с глава.

— Много мило от ваша страна — казваш на кудкудяка. После му обясняваш за какво си тръгнали и го питаш как се лекува слепотата на дясното око.

— Ние лекуваме с кудкудякане — обяснява ти пернатият горски жител.

На прощаване кудкудяците искат да ти подарят пера в знак на особено благоразположение.

Ще вземеш ли перата?

Да — мини на 50.

Не — прехвърли се на 124.