Окото на дявола

310

— Дръжте го! — крещи в истеричен припадък крал Здрач.

Десетки души се хвърлят срещу теб и те повалят на пода.

— В тъмницата! — чува се гласът на началник-стражата. — В пранги!

— Да не му направите нещо! — обажда се крал Здрач с глас на евнух. — Не обичам да се пролива кръв.

— Нищо няма да му сторим, Ваше Величество — отговаря със силния си глас началник-стражата. — Само ще го посъветваме.

— А така! — подскача от радост крал Здрач. — Со кротце, со благо!

— И со малко къотек — мърмори под мустак началник-стражата.

В съзнанието си виждаш високо дърво. Погледът ти пада на дебел клон. Чуваш съвсем ясно думите на една черна птица — Гарвана:

— Там е лекарството.

Трябваше само да отсечеш клона и да направиш една дебела тояга от него. Друг лек няма.

Следва епилог.