Окото на дявола

184

Чашата на търпението ти прелива. Нямаш навика да се биеш с невъоръжени хора, но този път те наистина прекалиха. Хвърляш се след тях с оголен меч.

— Ако не ми върнете торбата, главите ви ще хвръкнат като зелки — кресваш им ти.

— Чакай де! — казва най-дребният от еднооките. — Ти май от майтап не разбираш?

— Аз разбирам, ама вие не разбирате — казваш с още по-заплашителен тон. Мечът, който свирва във въздуха, е най-доброто доказателство за твоите намерения.

— Хайде, хайде — казва разтреперан най-високият от тримата. — Няма да се караме за една нищо и никаква торба.

Той хвърля заграбеното в краката ти.

— Тая торба струва повече от трима ви — отвръщаш му ти.

Грабваш торбата и я мяташ на рамо.

Мини на 142.