Окото на дявола

180

Когато излизаш от кладенеца, срещаш въпросителния поглед на човека, който те приюти в дома си.

— Не видях нищо особено — казваш небрежно ти.

— Но според преданието…

— Зная, според преданието трябваше да има послание.

Послание всъщност имаше, но то не ти казва нищо важно, не те насочва в избора на пътя. А може би в думите, издълбани върху камъка на дъното на кладенеца, се крие някакъв дълбок смисъл, който не можеш да проумееш?

Сбогуваш се с добрия човек и тръгваш в измамния дневен здрач към градската порта. Преди да се отдалечиш много спираш, обръщаш се и махваш с ръка на добрия човек. Защо хората са толкова различни, питаш се и никой, дори вълшебникът Халдерон, не може да ти отговори на този въпрос.

След няколко минути вече вървиш през полето без никаква представа коя посока да хванеш. В ушите ти се чува мелодичен глас: „На пътя ти могат да се изпречат магически или обикновени същества. Кое избираш?“

Магията — мини на 279.

Нещо по-земно, даже съвсем земно — попадаш на 66.