Окото на дявола

10

Лежиш на земята притиснат от каменната ръка на бога Шиби и стискаш зъби, за да не виеш от болка. Крачолът ти е мокър от кръв. Мисълта ти се лута в затворен лабиринт. През цялото време някакво същество, скрито в теб, ти напомня: ако не направиш нещо, костите ти ще изгният тук, на тази поляна.

Обръщаш с мъка лице към шибидаците. Зелените човечета лежат по лице на поляната и тракат със зъби. Нищо ново в здрача.

Някъде далеч, в края на поляната, виждаш малка сянка. Докато си мислиш, че това е халюцинация, до теб приближава твоята стара приятелка Сърната.

— Само си търсиш белята — казва тя.

Не отговаряш нищо. Което е вярно, вярно е.

— Добре, че ни си счупи главата. — продължава сърната.

Тя души крака ти. Забелязваш, че не е много разтревожена. Защо ли ще се тревожи за човек като теб?

Ръката на падналата статуя леко се повдига. Без да се чудиш, изпълзяваш назад. Статуята на Шиби ляга отново на място, където беше паднала.

Поглеждаш крака си и с радост забелязваш, че той е вече здрав.

— Благодаря ти, Сърничке — изтръгва се от гърдите ти.

— Виждам, че бързаш. — казва Сърната. — Ако искаш да пиеш вода, тръгни на запад. Ако решиш да отидеш при Белите камъни, тръгни на изток.

И тъй, към водата — мини на 23.

Към Белите камъни — прехвърли се на 138.