Окото на дявола

168

Преди да тръгнеш по брега срещу течението дълго и внимателно оглеждаш местността. Наоколо е тихо, враг не се вижда, но врагът е последното нещо, което виждаш, така че бъди нащрек! В тази гора всичко може да се случи.

Този път избираш крайбрежната пътека и се стараеш да стъпваш колкото може по-тихо. Въпреки тишината изпитваш напрежение и безпокойство, мускулите ти се свиват така, сякаш всеки момент срещу теб ще излезе банда зелени човечета или Духът на Караконджо.

Дърветата, клоните, храстите и тревата трептят пред очите ти и губят реалните си очертания. С всяка крачка видимостта намалява, всичко се забулва в тайнствена полупрозрачна обвивка. Душата ти е в смут, вече виждаш само на няколко крачки пред себе си. От влажната пръст се издига млечна мъгла и бавно обхваща небето и земята, всичко около теб.

Спираш. Движението напред е невъзможно.

След няколко минути мъглата се вдига и виждаш, че вече си на друго място. Намираш се дълбоко в гората, пред теб е малка горска поляна, потънала в здрач.

Ако искаш да се срещнеш с шибидаците, мини на 63.

Ако предпочиташ да изпиташ магията на здрача, направи своя сляп избор. Прехвърли се на 289 или на 284.