Окото на дявола

277

Скоро намираш кладенеца в двора на една изоставена къща. Тук всичко напомня за края на света — и попуканите стени на дома, и буренясалия двор, и закованата на кръст врата. Струва ли си да опитваш?

Надникваш в кладенеца. Вътре е тъмно, нищо не се вижда. Но и да не беше тъмно, щеше да цари здрач, а здрачът е най-измамното нещо на тоя свят.

Завърташ внимателно дръжката на макарата. Чува се скърцане на стари кости, въжето бавно и равномерно се навива върху гладкото дърво. Продължаваш да въртиш макарата, но това като че ти поставя повече въпроси, отколкото решава. Не е ли по-добре сам да слезеш в кладенеца?

Ето я най-сетне и дървената кофа. От кофата към теб посягат две сухи сбръчкани ръце. Една глава с облещени очи те гледа втренчено.

Блъсваш кофата в кладенеца и отскачаш назад. Призракът отлита и се разтваря в здрача.

Ако кладенецът все още те интересува, вдигни кофата и се прехвърли на 35.

Ако мислиш, че в кладенеца няма никаква тайна, мини на 276.