Окото на дявола

85

Излизаш от къщичката, изпълнен с енергия. Струва ти се, че можеш да прескочиш планина или с двете си ръце да прекършиш огромен дъб. Усещаш в себе си нещо като божествена енергия.

Втурваш се в бяг през гората. Къде отиваш, сам не знаеш, важното е да бягаш, да търчиш през Старата гора, да изчерпиш цялата гигантска енергия, която напира в теб и заплашва да те унищожи, ако не я изхвърлиш.

Вените ти се издуват, главата ти бучи, очите ти заплашват да изскочат от орбитите си, на устата ти избива пяна. Добре, че не можеш да се видиш отстрани, защото гледката не е особено приятна. Приличаш на полудял, разпенен жребец.

Най-подир онова нещо, което те кара да тичаш и да скачаш, свършва. Спираш и се оглеждаш. Намираш се на една пътека в края на гората. През оределите дървета виждаш схлупената къщичка на старицата.

Мини на 49.