Окото на дявола

226

Силен вятър разклаща върха на тополата. Опитваш се да слезеш с най-голяма бързина, но вече е късно — върхът на тополата се счупва с трясък и ти политаш към земята. Клоните драскат лицето и ръцете ти, удрят те по краката и тялото.

Ала ти не губиш присъствие на духа. Въпреки ударите, които получаваш, успяваш да се задържиш на един клон. Той се счупва, но скоростта на падане вече е намаляла. Другият клон, който успяваш да хванеш, вече е по-дебел и по-здрав.

Ура, ти си спасен!

Да, но главата ти е замаяна.

Ако решиш въпреки световъртежа да се спуснеш веднага на земята, мини на 179.

Ако предпочиташ да събереш малко сили, прехвърли се на 304.

А може би държиш да тръгнеш към Белите камъни заради тяхната лечебна цел? Тогава попадаш на 233.