Окото на дявола

210

Бръмченето на калинката вече не се чува. Спираш и произнасяш високо името й. Напразно! Колкото и да я викаш, тя е изчезнала и само си губиш времето, а сега то е много ценно. Сърната също не може да те чуе, иначе щеше да дотича. Трябва да си помогнеш сам.

Бъркаш в торбата и изваждаш внимателно всички вълшебни предмети, които са ти останали след толкова много приключения. Сега тези неща са излишен товар. Хвърляш ги на земята без да се замислиш.

Продължаваш напред с разтреперани крака. Спъваш се, удряш главата си в дънерите на дърветата, падаш, ставаш и пак вървиш напред. Луташ се безпомощно, докато най-сетне падаш в едно дълбоко дере. Костите ти остават завинаги там.