Стоиш скрит зад завесата и гледаш лицето на крал Здрач — простичко, невзрачно и все пак хитро момче. Току тъй не се става крал, я!
От отворения прозорец долита шум. Излизаш от мястото си и поглеждаш навън. Едно копие просвистява и те улучва в гърдите.
Жалко, беше на крачка от крайния успех!