Окото на дявола

16

Дърветата продължават да падат около теб. Всеки път, когато някой дънер литва срещу теб, поривът на вятъра те тласка към него. Твоите яки крака едва те удържат над земята.

Колко ли ще продължи бурята?

Вече усещаш, че силата на талазите отслабва. Плахата надежда, която таиш дълбоко в себе си, изведнъж нараства, става голяма колкото света и те залива с топла вълна. Повтаряш си, че е много рано да се радваш, ала успокоението от мисълта, че си оцелял, те кара да се отпуснеш.

В този миг един дъб пада до теб. Клоните му издраскват лицето ти и отварят дълбока рана на ръката ти.

Разчиташ ли на помощ?

Да — мини на 267.

Не — попадаш на 70.