Окото на дявола

102

Тичаш към реката, целият плувнал в пот. Зад гърба ти тропотът на копита става все по силен, дрезгавите викове на разбойниците пронизват мозъка ти, земята изглежда толкова тясна за теб и за преследвачите. Особено за теб!

А върбите са безкрайно далеч, те шумолят с листата си някъде накрай света. Неочаквано от гърдите ти се изтръгва вик. Сигурно приличам на един от онези разпенени цвилещи коне с изхвръкнали от орбитите си очи, които ме преследват, минава ти през ума, но веднага бързаш да отпъдиш тази мисъл. Сега целият си превърнат в един устрем към дървета край реката, макар че те не могат да бъдат сигурна защита. Какво да се прави, удавникът се хваща за сламка.

Тропотът на копита става оглушителен. Със светкавична бързина изваждаш гребена от торбата и се обръщаш. Първите трима конници вече връхлитат върху теб с извадени мечове.

Хвърляш гребена на земята. От нея изниква гора от копия. Първите коне заедно с конниците се нанизват на копията и рухват на земята с отчаяно цвилене. Останалите разбойници спират с пребледнели от ужас лица пред тази неочаквана опасност.

Накъде да тръгнеш?

Към върбите — мини на 11.

Наляво — прехвърли се на 221.

Надясно — попадаш на 154.