Окото на дявола

279

Във въздуха се носи отвратителна воня. Тя ти е позната, но не можеш да се сетиш на какво точно ти мирише.

Нещо изсвирва рязко и заплашително. Едно голямо, сбръчкано, космато същество се хвърля срещу теб. Отскачаш встрани да избегнеш сблъсъка с нападателя.

Нещото профучава край ухото ти, прави широк кръг във въздуха и отново се стрелва към теб с бясна скорост. Този път полумракът не успява да те измами, очите ти виждат съвсем ясно Зелда, яхнала стар войнишки ботуш. Малките й очички са впити в теб.

Ето каква била миризмата — на вещица!

Вадиш меча от ножницата и го насочваш към връхлитащата Зелда. Вещицата го забелязва навреме. Беззъбата й уста просъсква злобно и ботушът се издига на пет-шест крачки от земята.

— Дриплю! — провиква се вещицата.

— Пуйка! — отвръщаш й ти и веднага разбираш колко си несправедлив към бедните фитки.

Зелда прави няколко кръга над главата ти, като ръси една след друга люти закани срещу теб, но като вижда, че вдигаш арбалета срещу нея, изчезва с ловкостта на истинска вещица.

А сега внимавай, дебне те голяма опасност. Накъде ще тръгнеш?

През полето — мини на 66.

Към реката — отиваш на 43.