Окото на дявола

75

С последния удар отрязваш още едно от пипалата на Водния дух. Горещата кръв на чудовището оставя тъмен облак във водата. Водният дух бавно се отдръпва, като надава тръбните звуци на поражението.

Изплуваш над водата полузадушен и замаян. Докато гърдите ти жадно вдишват въздуха, замъглените ти очи виждат една тънка фигура, която се носи леко над водата.

— Внимавай, Скитнико! Водният дух!

Гмурваш се под водата. Водният дух плува с раззината уста на метър от теб и пак се кани да те нападне. Ако те беше хванал за краката, щеше да си отмъсти достойно за отрязаните пипала.

Замахваш с ножа. Очите на Водния дух, големи колкото супена чиния, се наливат с кръв, ала той вече не смее да се бие с теб открито. Чудовището се отдръпва с недоволно мърморене и се смотава в дълбокия подмол.

Веднага излизаш на брега. Дириш с очи феята да й благодариш, но тя е изчезнала. Същества като нея правят добро не за благодарност, те го правят за хората.

Мини на 168.