Окото на дявола

252

Скачаш на крака, забравил за болката, и пак търчиш с все сили по стръмния и неравен склон на Желязната планина. След теб лавата клокочи и съска като стоглав змей. То ако беше змей, щеше да се пребориш, но това е сляпа и могъща стихия, непобедима в открит двубой.

Пред очите ти изниква едно нежно създание. Феята на полета!

— Фейо! — провикваш се радостно ти.

— Насам! — вика ти създанието.

През съскането на лавата гласът ти се струва малко груб, но в положение като твоето няма да сееш на дъното ряпа, я! Просто тичаш и тичаш.

Време за размисъл няма.

Мини на 266.