Окото на дявола

208

Надеждата ти е напразна. Птиците със светещи човки се спускат върху теб. Този път не се опитват да изкълват очите ти, човките им са насочени към твоето наметало. Във въздуха хвръкват пера. Всяка птица гледа да клъвне със светещата си човка поне по едно перо. За няколко секунди оставаш без шареното наметало.

Ефирната лекота те напуска. Тялото ти, натежало като камък, полита надолу, изпочупва сумати клони и пада на земята. От удара губиш съзнание.

Събуждаш се с болки в цялото тяло. Виждаш гъсти храсти. Тръгваш към тях.

Мини на 40.