Окото на дявола

131

Тичаш по коридора, плувнал в пот. Горещият въздух изгаря лицето и белите ти дробове, но ти не можеш да спреш нито за миг, всяко забавяне носи смърт.

Толкова много човекоподобни създания са се опитвали да ме опекат, минава ти през ума, и все не са успявали. И на шиш, и на бавен огън, и на кебап да ме направят. Просто не успяха. Да, но сега е съвсем различно, нажежения въздух заплашва да те превърне в куп овъглено месо.

Най-подир виждаш изхода и изхвръкваш навън. Гърдите ти жадно вдишват прохладния въздух, наслаждават му се така, сякаш това е божествен нектар.

Но опасността още не е отминала. От дупката на пещерата излизат кълба дим. Огненият вятър те отхвърля на десетина крачки. Летиш презглава по склона, а след теб потича лавата, която изригва от леговището на крал Мрак.

При падане си удряш ръката. Остра болка пронизва тялото ти, но сега нямаш нито миг за губене. Лавата е по петите ти, след малко ще те погълне с торбата и прашните ботуши.

Пред теб се издига висока гладка скала. Невъзможно е да се изкачиш по нея. Какво ще направиш?

Ще я заобиколиш отляво — мини на 217.

Ще я заобиколиш отдясно — попадаш на 252.