Окото на дявола

257

Междувременно забелязваш слаба светлинка. Зад прикритието на дънерите приближаваш към малка полянка, където се мержелее малкото светло петно. И тъкмо навреме — здрачът като че се разпръсква и пред очите ти се появява, сякаш излиза от бъчва, вещицата Зелда.

Ръката й със сгърчени кафяви пръсти стиска стар охлузен ботуш. На главата си има котешка опашка, която опасва челото й и прибира нейната рядка побеляла коса.

Зелда поднася ботуша към устата си. И таз добра, ще пие ли от него или ще прави магия? От ботуша се разнасят най-нежните звуци, които си чувал през живота си. Прав съм, казваш си, тя наистина прави магия. Ако си оставя на тези божествени звуци, тя ще ме вкара в гроба.

Пред очите ти въздухът трепва като в мараня. Вещицата изтънява, тялото й се удължава, клюнестият й нос се смалява, кожата й става млечнобяла. Здрачът временно ти е попречил да забележиш, че пред теб е Горската фея. Главата й е окичена с венец от зелени клони, в ръката си държи дървена свирка.

Мини на 234.