Окото на дявола

185

Няколко дървета рухват в земната пукнатина. Стадо диви свине, които минават покрай теб, заобикалят пукнатината и продължават напред, огласявайки с отчаяния си рев гъстата гора.

Успяваш да се задържиш на ръба на пропастта. Земята под краката ти започва да се рони. Падаш назад, обръщаш се по очи и без да гледаш към хлътналата земя пълзиш по-далеч от пукнатината, за да избегнеш гибелта.

Светът престава да съществува. Сега за теб има само здрава земя и тази гибелна пукнатина, зинала като устата на праисторическо чудовище.

Когато се отдалечаваш на безопасно разстояние, тътенът спира също така внезапно, както започна. Опасността е отминала. Земята се събира отново.

Мини на 82.