Окото на дявола

116

Клоните те шибат в лицето, уморените ти нозе се спъват в буци и корени, но юнашкият рев на шибидаците те кара да тичаш с всички сили напред, без да избираш посока. Важното е да оставиш острозъбите си преследвачи далеч зад гърба си.

Когато разбираш, че си вън от опасност, спираш да се огледаш. Сърцето ти бие лудо, краката ти треперят, главата ти все още е мътна.

Виждаш, че си стигнал до върбите. Зад тях е реката. Може ли тук някъде да е скрито окото на крал Здрач?

Сядаш до едно дърво да си починеш. Заричаш се да останеш буден, но очите ти сами се затварят. Изтощен от борбата и преследването, ти заспиваш облегнат на върбата.

Мини на 53.