Окото на дявола

12

Скачаш на крака и оголеният ти меч е готов да посрещне птиците със светещите човки. Първите няколко от тях падат със отсечени глави в нозете ти и те обливат с гъстата си лепкава кръв. Краката на обезглавените птици продължават да удрят земята, животът още не е напуснал окървавените им тела.

Човките на хищните птици разкъсват дрехите ти, откъсват парчета месо от тялото ти. После хищниците се издигат високо в небето и отново се спускат с ужасяващи крясъци срещу теб.

Чувстваш, че силите ти са на привършване. След дълга и изтощителна борба, когато вече не виждаш никаква надежда за спасение, надаваш вик, в който събираш яростта, умората и болката. Викът ти има ефекта на гръмотевица. Птиците със светещите човки се издигат изплашени високо в утринното небе и отлитат на изток.

Оставаш изтощен, с премрежен поглед и отворени кървящи рани. Бавно и безволно се смъкваш на земята край оградата на къщата.

Ако искаш да продължиш пътя си веднага, мини на 276.

Ако нямаш сили да се пребориш със съня, отиваш на 89.