Окото на дявола

282

Едно от пипалата на чудовището се протяга и преди да успееш да го отсечеш с ножа, то те хваща за китката на дясната ръка. Болката от тази мъртва хватка е нетърпима, очите ти сякаш ще изхвръкнат от орбитите си. Острият нож, единствената ти защита от Водния дух, пада от ръката ти и потъва на дъното.

Посягаш с лявата ръка към меча. Ако въпреки болката успееш да го извадиш, ще можеш да се защитиш срещу кръвожадния воден звяр. Ето, че с големи усилия най-подир успяваш да хванеш дръжката на своето вярно оръжие!

Ала Водния дух е още по-бърз. С едно мълниеносно движение на друго от многобройните си пипала чудовището хваща и китката на лявата ти ръка. Пронизва те същата остра болка, както преди малко.

— Бу-бу-бу-бу-бу! — разнася се тържествуващия вик на твоя противник.

Напрягаш всичките си сили да преодолееш волята на чудовището. Водата около теб ври и кипи. Цялата ти енергия, всяка частица от теб е насочена само към едно — да извадиш меча от ножницата. Напразно!

Силите бавно те напускат, побелелите ти пръсти изтърват дръжката на меча. Едно от пипалата се протяга неотразимо и се впива във шията ти. Кръвта ти бавно изтича, за да нахрани ненаситните деца на мрака. Това е краят на твоя млад живот!