Окото на дявола

308

Произнасяш шепнешком името на феята. И на часа около теб се разнася аромат на горски ягоди. Феята вече е пред теб, облечена в дългата си бяла рокля. Но нещо в нея те смущава. Вечно усмихнатото й мило лице сега е помръкнало. От поляната се чува тракане на зъби.

— Тук е опасно — прошепва тя.

— Да бягаме! — предлагаш ти.

— Остави това на мен!

Горската фея те прегръща с тънките си ръце. Изпълва те чувство на необикновена лекота. Двамата се издигате над земята, над кичестите дървета, над тракането на зъби. От гърдите ти се изтръгва:

— Къде отиваме?

— Не питай.

Полетът над гората е шеметен и прекрасен. Скоро в далечината се появяват високите кули на града. След малко двамата с феята се спускате на земята пред дебелата градска порта.

Защо вълшебницата те доведе тук? Може би трябва да търсиш лекарството в града?

Преди да кажеш нещо, прелестното създание изчезва.

Мини на 160.