Окото на дявола

250

Тичаш сред руините на древния град и сам се чудиш, че скитащите кучета още не са ти видели сметката. Но вече друга мисъл напира в главата ти — ако не се защитиш, глутницата ще те разкъса на парчета и никой никога не ще успее да събере костите ти.

С огромен скок стигаш до най-близката порутена стена и се обръщаш към лавналите псета. Облегнат на стената, с оголен меч в ръка ти вече си готов за защита.

Водачът на глутницата се хвърля към гърлото ти с яростен лай. Белите му зъби блесват в здрача, от зиналата му паст пръска слюнка. В това животно като че се е събрала всичката злоба на света.

С мълниеносно движение на меча отгоре надолу разпаряш корема на водача и отхвърляш тялото му встрани. Яростният му вой се превръща в скимтене. Той започва да драска с предните си лапи, за да изпълзи в страни, и червата му се повличат по земята.

— Ще ми платиш за това — казва с кучешки акцент водачът на глутницата.

С точен удар отсичаш главата на кучето, което е захапало крака ти, а само след миг острието на меча ти се забива в гърлото на още един звяр. Останалите кучета се отдръпват и известно време продължават да лаят, ала скоро си подвиват опашките и — дим да ги няма!

Мини на 33.