Окото на дявола

187

Бузите на Духавей се издуват като тикви. От свитата му уста излиза силен вятър. Косата ти се развява, тялото ти олеква като перушина и с чувството за необикновена лекота се издигаш плавно над полето.

Духавей бавно премества главата си. Сега разбираш защо е това — тоя търтей, дето управлява вятъра, те тласка с дъха си към реката.

Оглеждаш отвисоко полето. Наоколо не се вижда нито враг, нито приятел. След няколко секунди наближаваш реката.

Изведнъж силата, която те носи във въздуха, изчезва. Падаш стремглаво към земята. Въпреки острата болка при удара след малко разбираш, че си останал цял и невредим.

Струва ти се, че чуваш тропот на копита. Какво ще направиш?

Ще се втурнеш напред — мини на 102.

Ще отстъпиш назад — прехвърли се на 125