Окото на дявола

266

— Насам! По-бързо!

То вече не остана сила, но ти се напрягаш да стигнеш до феята с едничката вяра, че тя няма да те остави сам сред огнената стихия.

Този път здрачът не успява да ти попречи, определяш много точно разстоянието до тънката и източена фигурка. Десет крачки, само десет крачки. Една, две, пет, десет!

— Спасен съм — надаваш вик ти и протягаш ръце съм самотната фигура.

— Как ли пък не! — казва със стържещ глас ефирното създание и те блъсва с все сила. Падаш възнак. Лавата е на три крачки от теб. Едва сега виждаш ясно към кого си тичал с толкова вяра и надежда.

Това е вещицата Зелда. Тя яхва охлузеният, но много сигурен ботуш, и се издига във въздуха. Дрезгавият й зъл смях литва над прокълнатата земя.

Но ти не го чуваш. Вече си част от тази сляпа и зла огнена стихия, която залива злочестото кралство на здрача.