Окото на дявола

43

Ордата се втурва към теб с дружен хай-вански рев. Тропотът на боси нозе гърми в ушите, в ноздрите ти напира дъх на нещавени кожи, мръсни тела и чесън.

Как могат тези дребни човечета да вдигат толкова шум? Дали пък това не е свойство на всички ситни хора — колкото по-дребни, толкова по-гръмогласни?

Ти, разбира се, нямаш намерение да ги чакаш, но високата трева затруднява бягството ти. Мислиш си, че твоите преследвачите ще са още по-затруднени в бягането през полето, но след малко с учудване забелязваш, че хай-ваните не изостават от теб.

Оглеждаш се наляво и надясно. Големи групи от тези дебели, но много пъргави човечета те заобикалят от двете страни и се мъчат да те изтикат към реката. Сигурно си мислят, че там най-лесно ще ти извият шията.

Хай-ваните успяват в замислите си, поне в един от тях — да те притиснат към реката. След няколко минути ти вече си на речния бряг.

Какво ще направиш?

Тръгваш по течението — мини на 291.

Тръгваш срещу течението — отиваш на 285.

Пресичаш реката — прехвърли се на 238.