Пътят през гъсталака е труден. Бодливи храсти се закачат за дрехите, клони драскат лицето ти, но ти не мислиш за това, бързаш да стигнеш по-скоро до целта.
През цялото време си повтаряш, че това е лудост, че целта не може да е толкова близка и така достъпна. И все пак желанието да помогнеш на хората от прокълнатата земя замъглява малко хладния ти разум.
Наближаваш малка поляна. Разгръщаш клоните на дървото пред теб и поглеждаш внимателно напред. В средата на поляната се издига старинен замък с островърхи кули. Замъкът виси във въздуха. Струва ти се странно, че някой може да издигне замък в гората. Това не е ли магия?
Може и да е. В тази земя всичко е възможно!
Мини на 209.