Окото на дявола

60

— Добър ден, добри хора — поздравяваш ги ти.

— Какво искаш? — пита сърдито един от тримата, най-високият от тях, и те гледа втренчено с единственото си ляво око.

— Тръгнал съм да търся лек за крал Здрач — отвръщаш ти. — Можете ли да ми помогнете?

— Можем, можем, как да не можем — викат тримата в един глас.

— Значи ще ми покажете пътя?

— Ей сегичка ще ти го покажем.

Нещо в тона им не ти харесва, но те придават на еднооките си лица възможно най-приветливия израз. По-високият вдига ръка и сочи към гората.

Поглеждаш нататък. Другите двама те хващат изотзад. Тримата заедно започват да те налагат. Налагат те и повтарят: „Ето ти лек! Ето ти лек!“

След като се уморяват, селяните те пускат да си вървиш поживо-поздраво. Един от тях вика след теб:

— Да знаеш, че ние сме кротки хора. Убиваме само в краен случай.

Вървиш, накуцваш и ти е криво. Веднъж завинаги ще запомниш, че еднооките са кротки хора, убиват само в краен случай.

Ще побързаш ли или ще продължиш пътя си бавно и предпазливо?

Ще продължиш бавно и предпазливо — попадаш на 174.

Ще побързаш — отиваш на 142.