Окото на дявола

58

Един от странните хора, който е най-близо до теб, спира неочаквано на върха на дърво до поляната. Едрото му тяло не огъва нито една клонка, не смачква нито едно листо, сякаш е по-леко от вятъра, който шумоли в гората.

Веднага забелязваш втренчения поглед на ходещия по върховете. Очите му — кротки, но някак безизразни, се впиват в теб и те разглеждат внимателно, сякаш ходещия се пита що за човек си и може ли да ти има доверие.

Видът му говори, че засега той не е заплаха за теб.

След малко ходещия по върховете тръгва отново.

Мини на 177.