Окото на дявола

267

Раната те изгаря като нажежено желязо. С такава болка и една крачка е непоносимо бреме, можеш само да виеш и да се търкаляш по влажната земя. Това и правиш.

В пламналата ти глава един глас отдавна крещи: „Ако не направиш нещо, ще умреш, никога няма да видиш други светове. Ще умреш в тази прокълната земя. Ще умреш, ще умреш, ще умреш.“

Със сетни сили бъркаш в торбата. Разтрепераната ти ръка не среща нищо, което да ти помогне. А раната продължава да сипе жар.

Силите бавно те напускат. През премрежения си поглед виждаш някакво размито петно. Това е феята на гората. Тя се свежда над теб, грабва те, сякаш си горска шумка, и заедно литвате към къщичката на старицата. Там тя ще бди над леглото ти, докато те излекува.

Можеш да вземеш нова торба с вълшебни предмети, след което да започнеш от 1.