Окото на дявола

142

Вървиш напред, но без настроение. Срещата с еднооките се е запечатала дълбоко в съзнанието ти. Можеше да ги избиеш до крак, но това няма да промени нещата. Еднооките са си такива, какво да се прави?

Казваш си, че трябва да побързаш и ускоряваш крачка.

След четвърт час наближаваш територията на какаваните. Познаваш добре тези дебели и мръсни човечета, които миришат на чесън, затова гледаш да заобиколиш отдалеч жилищата им, издълбани в земята.

Вече виждаш първите дупки. Не забелязваш нито постове, нито обикновени какавани. Да не са се изселили някъде далеч? Едва ли, казваш си, те са част от прокобата на тази изстрадала земя.

Мини на 55.