Окото на дявола

28

Победата изглежда не радва особено ходещия по върховете, той е свикнал да побеждава. По едрото му лице с груби черти не трепва нито един мускул. Просто ходещия по върховете е част от магията на тази прокълната земя и само изпълнява това, което му нареждат отгоре.

Легнал възнак на земята, ти очакваш присъдата. Вече познаваш доста добре зелените човечета, знаеш по нещичко за какаваните и хай-ваните, но ходещите по върховете са почти непознати за теб.

Победителят се приближава и свежда лице над теб.

— Боли ли те? — пита той и слага пръст на раната.

Извръщаш глава и мълчиш от гняв и обида.

— Не се сърди, такава ми е работата — казва ходещия по върховете.

После те грабва и те носи някъде. Разбираш, че те връща много, много назад.

Мини на 49.